Кое ме накара да пиша това ?

Никога не губи вярата си ! Пък в какво вярваш... няма абсолютно никакво значение. Човек трябва  да вярва в нещо, вярата крепи хората. Ако човек не вярва в силата на надеждата, то тогава тя е просто дума без съществена стойност. Затова вярата е на първо място по важност, преди надеждата. КОЕ МЕ НАКАРА ДА ПИША ТОВА ? ОТГОВОРЪТ Е ПО-НАДОЛУ.


Един потребител от сайт за видео споделяне ме бе попитал следното: "Здравей ! Четох 
много от коментарите ти като за чипът, който скоро ще го имплантират и  подобни теми... и реших че може да си наясно с нещата. Та въпросът ми е - мислиш ли, че Господ е още тук ?"

Не се забавих с отговора си: "Господ е добрината в сърцата на хората, отговорът е: ДА - Господ е с нас и В САМИТЕ  НАС, защото има добри хора, които всеки ден се борят със злините по света. Това са хората, които се грижат за близките си, хората, които обичат животните и се борят за правата им, хората които се спират и помагат на просяците (макар и повечето просяци да са  замесени в мръсна схема), хората, които дават излишните си дрехи и храна на домове за сираци... хората, които се усмихват и се радват на живота, има такива хора и Господ е до тях. Непознатият по улицата , който ти дава път да пресечеш улицата и те изчаква търпеливо, съседът, който ти се усмихва и пита как е семейството ти, човекът, който не познаваш, но е угрижен и те заговаря, защото вижда, че нещо те тревожи и имаш празно изражение. Има такива хора, аз вярвам, че в тях има божествена частица и те имат ангелски сърца."